За книгата: 1967 / Цяла вечност дели тази елегантна история от ранните разкази на Шницлер и името на тази вечност е Първата световна война. Шницлер го прие трудно; случайно видя поражението и краха на стара Австрия, с което той, въпреки цялото си критично отношение към нея, беше свикнал. (...) Старата Виена, блестящата столица на Дунавската монархия, родила Шницлер и описана с толкова любов от него, е потънала във вечността, по същество толкова далечна от Шницлер, колкото онзи късен XVIII век, до образа на който той се включи в „Завръщането на Казанова“. (...) Силно и на моменти обсебващо, с трагична откровеност, темата за безмилостната старост възниква в тази история, обезобразявайки чертите на Казанова и го превръщайки в карикатура на онзи пълен авантюрист и неуморен любовник, който не трябваше да прибягва до трикове за постигане на реципрочност. Нека отбележим, че С. Цвайг скоро проявява интерес към фигурата на Казанова, превръщайки го в герой на едно от своите портретни есета. Казанова на Шницлер обаче е по-задълбочено обмислен и описан по-ефективно от Казанова на Цвайг. Шницлер умело предава вкуса на епохата и въвежда интересен мотив за остър двубой на мисли между Казанова и учената красавица, която става негова неволна плячка. Да, „Завръщането на Казанова” е история, пропита с изгарящ копнеж по младостта, по отминалия живот, това е тъжна изповед за старостта, фалита и духовната смърт. Покойният Казанова, молещ се за място от Венецианската република и готов да извърши подлости в името на шепа злато, е жалка пародия на някогашния всемогъщ, блестящ Казанова, за когото дори подлите дела изглеждаха като елегантни приключения. Р. Самарин "Артър Шницлер"»